✨ Разговори под звездното небе с ImAnna
Когато Нептун спре
Добре дошли под звездното небе…
Днес небето ни разказва една история.
История за Нептун.
Много хора ме питат какво означава една планета да стане стационарна. Разбира се, говорим от позицията си на наблюдатели на звездното небе. Планетата не спира реално, тя продължава своето движение, но от Земята ние я наблюдаваме така, сякаш е спряла. Представете си, че се возим в автомобил. В момента, в който колата намалява и спира за малко някъде – именно това е стационарното движение на планетата. Машината работи, двигателят не е изключен, но не се движим. И точно в този момент се сещаме, че сме забравили нещо и трябва да се върнем обратно, за да го вземем. Така преживяваме и стационарността на планетата – не като край, а като възможност да се върнем към нещо важно, което сме пропуснали.
Честно казано, не чакам специално момента, в който Нептун става стационарен. Научих се обаче много внимателно да наблюдавам какво се случва около мен точно в такива специфични моменти. С годините разбрах, че именно тогава често се взимат най-неправилните решения, последствията от които носим дълго време. Възможно е да се появят стари ситуации, хора от миналото, неизживени истории, а когато говорим за Нептун специално, объркването може да бъде много голямо. Но същевременно това е прекрасно време за медитация, за молитва, за тишина и най-вече за доверие в собствената ни интуиция.
Много харесвам Нептун и Сатурн в Овен. Последните месеци наблюдавам как толкова много маски започнаха да падат. Все повече хора се осмеляват да се доверят на себе си, да свалят старите си притеснения и да последват пътя на душата си. Ако трябва само с едно изречение да кажа какво е посланието на този период, то ще бъде: интуиция, интуиция, интуиция! Именно към това сме призвани в такива преходни моменти.
Има нещо, което много ясно виждам в консултациите си напоследък. Независимо с какъв въпрос идват хората, много често в основата стои страхът да се доверят на собствените си способности, да повярват, че могат, да последват мечтите и призванието си. Като че ли всички чакаме някой отвън да ни каже, че вече сме достатъчно добри.
И аз минах през това.
Много лично е, но ще го споделя.
През последните две години ми се наложи рязко да сваля собствените си розови очила. Очаквах признание от хора, които дълбоко уважавах. Очаквах да бъда приета, забелязана, да почувствам, че съм сред „избраните“. Днес вече си давам сметка, че ако се върна още по-назад, това не е било просто желание за професионално признание. Било е много по-дълбока потребност – потребността да бъда обичана и призната. Вероятно тази нужда носим още от детството си. Аз поне дълго съм я носила. В руската школа, в която съм се обучавала, Нептун се разглежда като висша проекция на Луната и може би затова толкова силно го свързвам именно с темите за любовта. Защото понякога не търсим признание, а само и единствено любов.
И точно тук беше подаръкът на този период за мен.
Не беше лесно, но ми даде увереността, че мога. Че се справям прекрасно по моя си начин, че мога да повярвам на себе си. Защото, ако всичко беше станало така, както очаквах, вероятно щях да започна да се движа в енергията на другите хора, вместо да покажа себе си такава, каквато съм.
Често ме питат каква е разликата между страха и интуицията. Не е лесен въпрос. Когато човек няма доверие в себе си, много трудно може да различи истинските интуитивни послания от страховете или проекциите на ума. Съвременният човек иска доказателства, конкретика, сигурност. А интуицията не работи така. Не можеш да я докажеш с формула. Просто ясно усещаш, че това е правилното. И точно тук започва ученето.
Аз винаги казвам: първо се учим да слушаме интуицията си, а след това започваме да ѝ се доверяваме.
Защото има огромна разлика между интуицията и проекцията на ума. Има упражнения, има практика, има наблюдение. Проверяваме, наблюдаваме, учим се да разпознаваме знаците около нас и постепенно развиваме това вътрешно зрение. В моя опит именно така човек започва да различава кое идва от душата му и кое е просто шумът на собствените му страхове.
Аз лично се научих да слушам тялото си. Когато взема правилното решение, усещам лекота. Сърцето ми е спокойно, чувствам се на мястото си. Плановете ми започват да се случват с лекота – не винаги така, както съм си ги представяла, но с усещането, че вървя в правилната посока. Когато вървя срещу собствената си интуиция, тялото ми веднага реагира – напрежение, вътрешно безпокойство, усещане, че нещо не е наред.
Разбира се, Нептун има и своите капани. Това са всички онези красиви илюзии, които могат да ни приспят – мечтаната любов, разбитото сърце, алкохолът, наркотиците, зависимостите, но също така и прекаленото бягство в духовни практики, медитации и ритрийти, когато използваме духовността, за да избягаме от реалния живот. Нептун е Висшата Любов, милосърдието, състраданието. Но ако не сме способни да проявим любов към себе си, как бихме могли да я проявим към света? Един от основните херметични принципи гласи: „Каквото е горе, това е и долу.“ Аз бих добавила и още нещо: каквото е вътре, това е и навън.
Тази сутрин срещнах орлов нокът и мимоза – две растения в прекрасна симбиоза. Нежни, раними, чувствени и ароматни. И точно това е илюзията на Нептун – омайва те, приспива те, кара те да останеш в съня. Изисква се голяма вътрешна сила и воля, за да се отделиш от този упойващ аромат и да продължиш напред. Орловият нокът винаги съм свързвала и със защита. Не е случайно, че често се използва като жив плет около домовете. В Баховата терапия пък той е свързан с носталгията по хубавото минало. Може би и това е едно от посланията на Нептун – да благодарим на миналото, но да не живеем в него.
А ако ме попитате какъв ритуал бих направила в ден като днешния, той няма да бъде сложен. Тази сутрин направих точно това, което почувствах – молитва, медитация и практика за лимфен дренаж. Понякога най-дълбоките неща се случват в тишината.
До следващия ни разговор под звездното небе…
ImAnna 🌙
